e-περιοδικό της Ενορίας Μπανάτου εν Ζακύνθω. Ιδιοκτήτης: Πρωτοπρεσβύτερος του Οικουμενικού Θρόνου Παναγιώτης Καποδίστριας (pakapodistrias@gmail.com), υπεύθυνος Γραφείου Τύπου Ι. Μητροπόλεως Ζακύνθου. Οι δημοσιογράφοι δύνανται να αντλούν στοιχεία, αφορώντα σε εκκλησιαστικά δρώμενα της Ζακύνθου, με αναφορά του συνδέσμου των αναδημοσιευόμενων. Η πνευματική ιδιοκτησία προστατεύεται από τον νόμο 2121/1993 και την Διεθνή Σύμβαση της Βέρνης, κυρωμένη από τον νόμο 100/1975.

Το ΝΥΧΘΗΜΕΡΟΝ έχει γενέθλια: 15 χρόνια καθημερινότητας

Το ΝΥΧΘΗΜΕΡΟΝ έχει γενέθλια: 15 χρόνια καθημερινότητας
Κάντε κλικ στην ανωτέρω αφίσα για να δείτε όλες τις επετειακές δημοσιεύσεις για τα 15χρονα του ΝΥΧΘΗΜΕΡΟΝ

ΚΥΡΙΑΚΗ ΣΤΟ ΧΩΡΙΟ ΞΑΝΑ: ΒΑΝΑΤΟ ΖΑΚΥΝΘΟΥ, ΠΑΣΧΑ 2022

Τα νεότερα στα θεματικά ένθετα

Δευτέρα 7 Μαρτίου 2022

ОГЛАСИТЕЛНО СЛОВО ЗА НАЧАЛОТО НА СВЕТАТА И ВЕЛИКА ЧЕТИРИДЕСЕТНИЦА (In the Bulgarian language)

† ВАРТОЛОМЕЙ
ПО МИЛОСТ БОЖИЯ
АРХИЕПИСКОП НА КОНСТАНТИНОПОЛ - НОВИЯ РИМ
И ВСЕЛЕНСКИ ПАТРИАРХ
ДО ЦЯЛОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЦЪРКВАТА

НЕКА БЪДЕ БЛАГОДАТ И МИР
ОТ СПАСИТЕЛЯ И ГОСПОД НАШ ИИСУС ХРИСТОС,
А ОТ НАС – МОЛИТВА, БЛАГОСЛОВЕНИЕ И ПРОШКА

***

Честнейши братя и възлюбени чеда в Господа,

Прославяме Троичния Бог, извел нас, пребиваващите в Църквата, отново до началото на пресвещения и благословен период на Светата и Велика Четиридесетница, до арената за телесно и духовно упражняване и подвижническа борба, за да се подготвим подобаващо за Христа и в смирение да се отправим към светата Велика Седмица и живоносното Възкресение Господне.
Подвижничеството (аскетизмът), разбира се, не е само за през Светата и Велика Четиридесетница. Нито е въпрос и задължение само на монашествуващите, нито пък е следствие на някакви чужди влияния върху християнската нравственост, на някакъв принаден елемент към нашето благочестие. Подвижничеството принадлежи към ядрото на християнското съществуване и живот на Църквата. То е Христов призив към верните и свидетелство за Неговото спасително присъствие в нашия живот. Ние, верните, не се обръщаме към някакъв безличен и недостижим Бог, а към въплътилия се Бог Слово, Който ни откри любовта на Бога Отца и общението със Светия Дух - пълнотата на благодатта и свободата. В този смисъл, изпълнената с Божии благословии и особено дълбоки преживявания Света и Велика Четиридесетница си остава динамично изражение и разкриване богатството и истината на съвкупния църковен живот.

Нищо в живота на верните не е самоцелно и само за себе си. Животът в Христа е целокупен и неделим. Покаяние, смиреномъдрие, молитва, пост, дела добротворчески – всички те са взаимосвързани и насочват верния към Евхаристията на Църквата, към есхатологичното тайнство на Царството. Подвижническите усилия са началото, те са „тесните врата“, която ни отвежда в Святая Святих. Не съществува в нашето Предание „подвижничество заради подвижничеството“. Подвижничеството е винаги вървеж, който придобива пълноценен завършек, когато се въцъркови, когато ни отведе до общение с Пречестните Тайни, чрез които ставаме част от хода на Църквата към Свършека (на този свят). Нека си припомним примера на празнуваната в Петата Неделя на Великия пост преподобна Мария Египетска, която след четиридесетгодишно сурово подвизаване и непрекъсната молитва, затърсила да се причасти с Тялото и Кръвта Христови от ръцете на свети Зосима, със съзнанието, че Божественото Причастие е извор на живот и лекарство за безсмъртие. А Светият и Велик Събор на Православната църква (Крит, 2016 г.), който нарече поста „велико духовно сражение“ и „най-основно изражение на подвижническия идеал на Православието“, подчертава, че „истинският пост се отнася към цялостния живот в Христа на верните и достига своята връхна точка с тяхното участие в богослужението и най-вече в тайнството на Божествената Евхаристия“ (Важността на поста и спазването му днес, § 1 и 3).

Няма Православен духовен живот без участие в Божествената Евхаристия, чрез която верните стават едно тяло, едно общество от личности, съобщност на живота, участници в „общото спасение“ на Спасителя Христос, Който е „общото благо“. Така че постът е подчинение и послушание към Църковния канон и е общностна практика. Светата и Велика Четиридесетница е призив да преоткрием Църквата като място и начин на освещение и святост, като предвкусване и образ на сияйното светоизлияние, на пълнотата на живота и на всеизпълващата радост на есхатологичното Царство. Житейски и богословски е невъзможно да проумеем духа на Светата и Велика Четиридесетница, ако не я възприемем като ход към Пасхата Христова. През целия период на поста се пази едно „пасхално виждане“ за живота. Начумереното подвижничество е недобро отклонение от християнския живот, забравяне за приетата благодат и настъпващото Царство, живот „като че въобще никога Христос да не е идвал“, без очакване на „възкресението на мъртвите“ и на „живота в бъдещия век“.

Този дух на предпасхален пост е съществувал и в древната Църква като време за подготовка на катехумените за св. Кръщение по време на Божествената литургия на Възкресение. И когато по-късно на местото на катехитичния характер на този постен период дошло разбирането му като време за покаяние, онова преживяване за св. Кръщение се запазило и останало, като нравствеността на покаянието се възприела като „второ Кръщение“, което ни въвежда отново в пасхалната евхаристийна пълнота на църковния живот, в дома на Отца, в общение със Светия Дух. И тук „поемането на кръста“ се превръща в път към неописуемата радост на Възкресението.

Свой тежък кръст през последните дни е понесъл благочестивият Украински народ, който претърпява страшните бедствия на една непредизвикана от него безумна агресивна война, сееща болка и смърт. Състрадавайки на нашите братя и чеда в изпитание, ние усилваме моленията си, просейки Господнята милост и Божия мир за скорошно потушаване на огъня и възтържествуване на правдата и мира, които са предвкусване на пълната радост в Царството Божие.
Тази спасителната истина на Православната вяра, благочестие и духовен живот ни спомня и за предстоящото събитие по освещаването на Свето Миро, което, с Божията благодат, ще извършим тази година през Великата Седмица в нашия Свещен Център. Този благословен „най-чудотворящ“ елей на „Евхаристията на Св. Миро“ подава на новопросветения „небожител“ чрез Тайнството на Миропомазанието разните дарове и разнообразни дарования на Светия Дух, за да се утвърди той в участването в живота на Църквата, започващ с причастяването с Пречистите Тайни, както и в живота по Бога и в свидетелството за даровете на благодатта и нашата надежда в света.

Определянето на Светия Дух като „динамично общение“ личи и от начина на подготвяне на Светото Миро с варене на съставки, предоставени от разните поместни Православни Църкви, както и от благославянето им на мястото и по времето на евхаристийния Синаксис, веднага след освещаването на Пречестните Дарове. Също така и от другите църковни употреби на Светото Миро, като помазване на преминаващите в Православната църква инославни и отпаднали, освещаване на храмове и Свети Трапези, на антиминси и др.

С такива чувства ви пожелаваме благо преминаване през арената на поста и безпрепятствен труд в усилния път към Пасхата Господня, призовавайки над вас, честнейшите в Христа събратя и всички по цялата вселена чеда на Майката Константинополската църква, животодаряващата благодат и велика милост на винаги Благославящия подвижническите достижения на Своя народ – Христос, Бог наш.

Света и Велика Четиридесетница, 2022 г.

† Константинополският

Δεν υπάρχουν σχόλια: