Рождественско послание на Вселенския патриарх Вартоломей

Патриаршеско изявление
по случай Рождество Христово


† В А Р Т О Л О М Е Й
ПО МИЛОСТ БОЖИЯ АРХИЕПИСКОП НА КОНСТАНТИНОПОЛ -
НОВИЯ РИМ И ВСЕЛЕНСКИ ПАТРИАРХ

С ЦЯЛОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЦЪРКВАТА ДА Е
БЛАГОДАТ, МИЛОСТ И МИР
ОТ РОДЕНИЯ ВЪВ ВИТЛЕЕМ СПАСИТЕЛ ХРИСТОС

* * *

Братя съслужители и благословени чада,

Стигнали отново до пресветлия празник на Раждането в плът на снизходилия при нас от висините Спасител Христос, ние с псалми и химни прославяме Неговото свръхнебесно име. Въплъщението на предвечното Слово Божие е „главната същност на нашето спасение“, неизказуемото „вечно тайнство“ на богочовешкото общение. Господ, както превъзходно се изразява свети Максим Изповедник, „бидейки човеколюбец заради човеците стана истински човек от същност човешка, а по какъв начин стана човек остава напълно неявено; защото Той стана човек превише човека“[1].

Боговъплъщението, ведно с явяването на истината за Бога, открива и истината за човека, и крайното му назначение – обожествение по благодат. Свети Николай Кавасилас най-богословски проповядва, че Христос „пръв и единствен показа истинския и съвършен човек“[2]. Оттогава всеки почитащ Бога е длъжен да уважава и човека. А който не зачита човека, не зачита и Бога, Който прие нашата природа. В Христа, словото на учението за Бога е същевременно и слово за човека. Въплътеното божествено Домостроителство окончателно отхвърля образа на Бога като потисник, мъчител и враг на човека. Христос навсякъде, винаги и във всичко се явява отрицател на отричащия човека и защитник на свободата му. Животът на Църквата, както и плътта, която въплътилият се Син и Логос Божий прие[3], олицетворява, изразява и обслужва това всеспасително тайнство на богочовечеството.

Под знамето на „другото“ в Христа сътворяване на човека и на обновлението на цялото творение, Църквата и днес дава доброто свидетелство, въпреки всички онези развития, които застрашават свещеността на човешката личност и неуязвимостта на Сътворението, като Тя живее и проповядва истината на чистия духовен живот и културата на любовта и сътрудничеството. Отправяйки слово на отговор „за нашата надежда“[4], Тя съвсем не възприема съвременната култура като някаква нова затънала в грях Ниневия и не призовава като Йона Божия гняв над нея, чакайки нейното унищожение. Но се бори за преобразяването ѝ в Христа. В нашето съвремие се изисква пастирска изобретателност; диалог, а не противопоставяне; участие, а не отсъствие; конкретни дела, а не отвлечени теории; творческо възприемане, а не цялостно отхвърляне. Всичко това не оказва влияние върху духовността и богослужебния живот, но показва неразривното единство на така наречените вертикални и хоризонтални измерения на църковното присъствие и свидетелство. Верността към Църковното предание не е затваряне в миналото, а остойностяване опита на миналото чрез усвояването му в настоящето.

И през изтичащата се година пандемията на коронавируса Covid – 19 заливаше човечеството. Прославяме Божията милост, която укрепва учените специалисти в разработването на ефективни ваксини и други лекарства за справяне с кризата, и призоваваме онези вярващи, които все още не са се ваксинирали, да го направят, тоест всички да следват предлаганите от здравните власти мерки за защита. Науката, доколкото действа като обслужваща човека, е безценен Божи дар. Длъжни сме да приемаме с благодарност нейния дар и да не се повличаме от безотговорните гласове на възприелите се и самообявили се за представители на Бога и „духовни съветници“ по чистата вяра, които за жалост обаче самоотричат живота, по причина липсата на любов към ближния, като го поставят в голяма опасност.

Честнейши събратя и възлюбени чеда,

С непоколебимата вяра, че животът на всеки един от нас, както и ходът на цялото човечество се направлява от Господа, Бога на премъдростта и любовта, ние отправяме поглед към настъпващата 2022 година, която независимо от разните външни обстоятелства и развития ще бъде за всички нас година на спасение, доколкото и самият ход на нещата винаги се направлява от човеколюбивия Домостроител Христос, „Който иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината“[5].

По Божието благословение, през Светата и Велика Седмица на идущата година, в нашия пресвещен Център ще се извърши чинът Освещаване на Свето Миро. Считаме за неповторим Божий дар към наша Мерност, че ще се удостоим да предстояваме това панигирично и вълнуващо богослужение за четвърти път през времето на нашето смирено патриаршестване. Слава на Бога за всичко!

С такива чувства, като се покланяме в най-благочестно съзнание на родилия се във Витлеем младенец Иисус, ние устремяваме мисълта си към тамошните наши братя и сестри Християни и се молим за мирното съвместно съжителство на всички живеещи в Светата Земя.

По случая, пожелавам на всички вас, близки и далечни, благословена Света Дванадесетница[6], здрава и плодотворна, откъм добри трудове, и изпълнена с божествени дарове Нова Година, по добрината на Господа Бога, Комуто е слава и власт во веки веков. Амин.

Рождество Христово, 2021 г.

† Константинополският
горещ молителствуващ към Бога за всички вас

_______________

[1] Максим Изповедник, Разни богословски и домостроителни глави за добродетелта и порока, първа стотица, 12, PG 90, 1184.

[2] Николай Кавасилас, За живота в Христос, PG 150, 680-81.

[3] Срв. Йоан Златоуст, Омилия преди заточението, PG 52, 429.

[4] Виж 1 Петр. 3:15.

[5] 1 Тим. 2:4.

[6] Това е светлият богоявленски 12-дневен период от Рождество Христово до Кръщение Господне (25 декември – 6 януари), бел. прев.