ОГЛАСИТЕЛНО СЛОВО ЗА НАЧАЛОТО НА СВЕТАТА И ВЕЛИКА ЧЕТИРИДЕСЕТНИЦА (2023)

† В А Р Т О Л О М Е Й

ПО МИЛОСТ БОЖИЯ

АРХИЕПИСКОП НА КОНСТАНТИНОПОЛ – НОВИЯ РИМ 

И ВСЕЛЕНСКИ ПАТРИАРХ 

ДО ЦЯЛОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЦЪРКВАТА

НЕКА БЪДЕ БЛАГОДАТ И МИР 

ОТ СПАСИТЕЛЯ И ГОСПОД НАШ ИИСУС ХРИСТОС, 

А ОТ НАС – МОЛИТВА, БЛАГОСЛОВЕНИЕ И ПРОШКА

***

 

Честнейши братя Архиереи и възлюбени в Господа чеда,

Πο благоволението и благодатта на всемилостивия и всеобдаряващ Господ Бог, ние, навлезли вече в благословения период на Покайния триод, от утре встъпваме в Светата и Велика Четиридесетница – арената на страстоубийствения пост и „всесвещеното въздържание“, в която се открива дълбокото богатство на Православното предание и несекващата грижа на Църквата за духовния напредък на нейните чеда. Както напомня Светият и Велик Събор в Крит (юни, 2016 г.) „Православната църква, неотклонно следвайки апостолските постановления и съборните правила, и въобще светоотеческото предание, винаги е проповядвала върховната ценност на поста за духовния живот на човека и неговото спасение“ (Важността на поста и неговото спазване днес, т. 1).

Всяко нещо в живота на Църквата има своята неизменна богословска основа и сотирологично значение. Православните християни упражняват „общото състезание“ на подвижничеството и поста, като „във всичко благодарят“ (срв. Сол. 5:18). Църквата призовава чедата си да изминат протежението на подвижническата аскеза като ход към Светата Пасха. Основно опитно познание от живота в Христа е, че истинското подвижничество никога не е навъсено и мрачно, защото се подхранва от ожидането на възкресното веселие. В песнопенията се говори за „пролетната свежест на поста“. 

В този смисъл, далеч от капаните на неоплатоническия дуализъм и чуждото на Църквата „убийство на тялото“, истинското подвижничество е неразбираемо да се стреми към отслабване на „злото тяло“ за сметка на духа и освобождаване на душата от „мъчителните“ ѝ връзки с него. Както се подчертава: „аскезата, в нейното автентично изражение, не е насочена срещу тялото, а срещу страстите, чийто корен е духовен, тъй като първоострастеният е умът. Така че не тялото е големият противник на аскета“.

Подвижническите усилия целят надмогването на егоцентризма, благодарение на „нетърсещата своето“ любов, без която човек остава затворен в себе си, във „всеядното си Аз“ и ненаситното си желание. Егоцентричният човек се топи, губи своята съзидателност, съгласно прекрасно реченото: „каквото даваме, се намножава у нас; каквото задържим за себе си, се губи“. По тази причина мъдростта на св. Отци и опитът на Църквата свързват периода на поста с „щедрото милосърдие“, с благотворителните и хуманитарни дела, които са показател за надмогване на себелюбието и екзистенциална пълнота. 

Целокупността винаги е била характерна за живота на Църквата. Богослужебен живот, подвижничество и духовност, пастирска грижа и добро свидетелство в света, това са все изражения на истинността на вярата ни, взаимосвързани и взаимодопълващи се елементи на християнската ни идентичност, имащи обща крайна цел и направление – Царството на есхатона и придобиване в него пълнотата на Божието домостроителство. И докато църковният живот във всички свои прояви отобразява и изобразява настъпващото Царство на Отца и Сина и Светия Дух, то тайнството на Божествената Евхаристия е онова, което, както дебело подчертава новопреставленият в Господа блаженопочивш Прегамски митрополит Йоан, „изразява Църквата в нейната пълнота“ (Печат на Божието царство, Мегара 2013, с. 59). „Чистото общение“, оцърковяването на съществуването ни като участие в Божествената Евхаристия, е „краят“ на поста, „венецът“ и „наградата“ за подвижническите борби (вж. Йоан Златоуст, Омилия по Исаия, 6, PG 56, 139).

Днес, във времето на десакрализиране на живота, когато човекът „отдава голямо значение на напълно несъществени неща“, нашето християнско апостолство е практическо посочване на същинската дълбочина на православния ни „духовен триптих“, като нерушимо единство на богослужебен живот, подвижнически етос и задружност; на същината на ценностното въставане в полето на нравствеността и културата, съставляващо вярата в Христа и богодаруваната свобода на чедата Божии. Намираме за особено важно Светата и Велика Четиридесетница да се живее като откровение и преживяване на истинския смисъл на свободата, „която Христос ни дарува“ (Гал. 5:1).

С тези мисли и с чувства на любов и почит, пожелавам на честнейшите в Христа събратя и духовните чеда на Майката Църква по целия свят благо преминаване през арената на поста, като призовавам над всички вас благодатта и милостта на винаги радващия се за подвижническите усилия на Своя народ Христос Бог, Комуто е властта и вечното и прославено Царство, сега и винаги, и во веки веков. Амин. 

Света и Велика Четиридесетница, 2023 г.

† Константинополският

горещ молител към Бога за всички вас