ПАТРИАРШЕСКО ПОСЛАНИЕ ПО ПОВОД РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО (2023)

† В А Р Т О Л О М Е Й

ПО МИЛОСТ БОЖИЯ АРХИЕПИСКОП НА 

КОНСТАНТИНОПОЛ – НОВИЯ РИМ

И ВСЕЛЕНСКИ ПАТРИАРХ

ДО ЦЯЛОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЦЪРКВАТА:

БЛАГОДАТ, МИЛОСТ И МИР

ОТ РОДИЛИЯ СЕ ВЪВ ВИТЛЕЕМ СПАСИТЕЛ ХРИСТОС

Честнейши в Христа събратя Иерарси и възлюбени чеда, 

По благословение свише празнуваме и тази година с псалмопение, химни и духовни хвалебствия по плът Рождеството на предвечния Син и Слово Божие, ясно манифестиращо тайнството на Бога и човека. Според свети Николай Кавасила извършваното в Божествената Литургия е „тайноводство на Божието въплъщение”, а в славословието на нейния пролог се казва: „Благословено Царството на Отца и Сина и Светия Дух”, което свидетелства, „че чрез въплъщението на Господа човеците за първи път научиха, че Бог е Три лица”[1]. Светият отец прогласява, че нашият Господ и Спасител Иисус Христос е „истински и съвършен човек и пръв и единствен показа [неговия] нрав и живот на всички останали“[2].

Приемането на човешката природа в Лицето на Божия Син и Слово и отварянето за човека на пътя към богоуподобяване по благодат придават на това събитие непреходна ценност. Забравянето на тази истина води до снижаване на уважението към човешката личност. Отричането на високото назначение на човека не само че не го прави свободен, но и го довежда до различни изолации и разделения. Без съзнанието за божествения си произход и надеждата за вечността, човекът трудно остава да бъде човек, затруднява се да се справя с противоречията на „човешкото състояние“.

Християнското разбиране за човешкото съществуване предлага решение на проблемите, създавани от насилието, войната и несправедливостта в нашия свят. Уважението към човешката личност, мирът и справедливостта са Божии дарове, но установяването на мира, извоюван от Христос, изисква участието и сътрудничеството на човека. Християнската позиция по темата за борбата за мир се формира от думите на Христос Спасителя, в чието Евангелие мирът присъства постоянно, Той поздравява с „Мир вам” и призовава хората да обичат враговете си[3]. Откровението в Христос се дефинира като „евангелие на мира”[4]. Това означава, че за нас, християните, пътят към мира е самият мир; че ненасилието, диалогът, любовта, прошката и помирението имат приоритет пред другите форми на разрешаване на спорове. Богословието на мира е ясно описано в текста на Вселенската патриаршия „За живота на света. Социалният етос на Православната църква“ (2020): „Нищо не противостои на Божията воля за създанията Му, които са създадени по Негов образ и подобие, повече, отколкото насилието, което се практикува срещу ближния… С право можем да твърдим, че насилието е върховният грях. То е цялостна конфронтация между нашата тварна природа и свръхестественото ни призвание да търсим любящо единение с Бога и с нашия ближен… Мирът е делото на откриването на най-дълбоката реалност на творението съгласно Божията воля и на вида му, съгласно Божия план, повелен с Неговите заповеди[5]”.

Мирът не е даденост, нито идва от само себе си; той е дълг, постижение, постоянна грижа и непрекъсната борба за запазването му. Няма автоматични и постоянни рецепти. При всяка заплаха на мира са необходими бързи действия, воля за решаване на проблемите чрез диалог. Големите герои на политиката са борците за мир. Ние продължаваме да подчертаваме миротворческата роля на религиите във време, когато религиите са критикувани, защото вместо да се очертаят като сили на мира, солидарността и помирението, те подклаждат фанатизъм и насилие „в името на Бог”. Тук става въпрос за отчуждаване от религиозната вяра, а не за явление, свързано със самата нея. Чистата вяра в Бог е най-строгият съдник на религиозния фанатизъм. Религиите са естествените съюзници на всички хора, които се борят за мир, справедливост и защита на творението от унищожението, причинявано от човека.

Тази година човечеството празнува 75-ата годишнина от Всеобщата декларация за правата на човека (10 декември 1948 г.), която е обобщение на основните човешки идеали и ценности, на „общия идеал, към който всички хора и всички нации трябва да се стремят“. Правата на човека, чиято централна отправна точка е защитата на достойнство на човека и на неговите индивидуални, социални, културни, икономически и екологични условия, биват разбирани в тяхната първоначална динамика, когато се признаят за основа и критерий на световния мир, свързван със свободата и справедливостта. В този смисъл бъдещето на правата на човека и мира е свързано и с приноса на религиите към въпроса за уважението, както и със самата им реализация.

С тези мисли и празнични чувства, с пълната увереност, че животът на самата Църква е съпротива срещу обезчовечаването, откъдето и да идва то, като приканваме всички ви към добрата бран за изграждането на цивилизация на мира и помирението, в която човекът в лицето на своя събрат ще вижда брат и приятел, а не насилник и враг, и като напомняме на всички вас, братя и чеда, че Рождеството Христово е време за самоопознаване и благодарност, на откриване на разликата между Богочовек и „човекобог”, осъзнавайки „великото чудо“ на свободата в Христос и на изцелението на „голямата травма“ от отчуждаването от Бога, ние благоговейно и коленепреклонно се покланяме пред държащата в своите прегръдки Въплътеното Слово – Богородица Мария, и ви предаваме благословението на Майката Светата Христова Велика църква, като пожелаваме светла, здрава, плодотворна, мирна и весела Нова година по добрината Господня.

Рождество Христово, 2023 г.

† Константинополският

горещ молителствувател към Бога з

2а всички вас.

 

1. За Божествената Литургия, 12, PG 150, 392D.

2. За живота в Христос, 6, PG 150, 680C.

3. Вж Мат. 5:44.

4. Ефес. 6:15. 

5. § 42, 43 и  44.