† В А Р Т О Л О М Е Й
ПО МИЛОСТ БОЖИЯ АРХИЕПИСКОП НА
КОНСТАНТИНОПОЛ – НОВИЯ РИМ
И ВСЕЛЕНСКИ ПАТРИАРХ
С ЦЯЛОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЦЪРКВАТА
ДА Е БЛАГОДАТТА, МИРЪТ И МИЛОСТТА
НА ВЪЗКРЪСНАЛИЯ В СЛАВА ХРИСТОС
* * *
Всечестни братя Иерарси и чеда в Господа благословени,
По Божията милост и сила в пост и молитва преминахме морето на Светата и Велика Четиридесетница и стигнахме до светозарния Великден, прославяйки слезлия до дълбините на ада Господ на славата и „подсигурил за всички вход в Рая“ чрез Своето Възкресение от мъртвите.
Възкресението не е спомняне на събитие от миналото, а на „добрата промяна“ в нашето съществуване, на „друго раждане, друго житие, друг начин на живот, този на преобразената наша природа“[1]. Ведно с възкресения в Христа човек се обновява и цялото творение. Когато в 3-та песен от Пасхалния канон пеем „Днес всичко се изпълни със светлина, небето и земята, и преизподнята: всяка твар да празнува Христовото възкресение, в Когото се утвърждава“, се проповядва, че цялата вселена е укрепена и изпълнена с неугасима светлина. И не само за човешката история, но и за цялото създание важи (времевото деление) на „преди Христа“ и „след Христа“.
Въздигането на Господа от мъртвите представлява сърцевината на Евангелието, то е крепката отправна точка на всички Новозаветни текстове, както и на литургичния живот и благочестие на православните. Наистина, с възгласа „Христос Воскресе“ се обобщава цялото богословие на Църквата. Преживяването на отхвърлянето властта на смъртта е извор на неизказуема радост, то е „освобождаване от свръзките на този свят“. „С радост се всичко изпълни, сдобивайки се с опита на възкресението“. С бликането на „голяма радост“ Възкресението цялостно напоява църковния живот, нравствеността и пастирската дейност, като предвкусване пълнотата на живота, познаването и радостта на вечното Царство на Отца и на Сина и на Светия Дух. Затова Православна вяра и песимизъм са две напълно несъвместими неща.
Пасхата Христова е за човека празник на свободата и победата срещу отчуждаващите сили, тя е църковно утвърждаване на нашето съществуване, покана е за съработничество в преобразяването на света. Историята на Църквата се превръща в една „велика Пасха“, бидейки ход към „славното освобождение на синовете Божии“[2]. Опитът от Възкресението разкрива централното и есхатологичното измерение на свободата в Христа. Библейските свидетелства за Възкресението на Спасителя заявяват силата на освободеност на верните, единствено разкриващата „великото чудо“, оставащо недостъпно за всяка една принуда. „Защото тайната на спасението е за желаещите го, а не за принуждаваните“[3]. Приемането на Божествения дар като „вървеж“ на вярващия към Христос е свободният екзистенциален отговор на любящия и спасителен „вървеж“ на Възкръсналия Христос към човека. „Без Мене не можете да вършите нищо“[4].
Тайнството на Христовото Възкресение продължава и днес да разклаща позитивистките убедености на отричащите Бога като „отрицание на човешката свобода“, на последователите на „симулацията на себереализация без Бог“ и на почитателите на съвременния „човекобог“. Бъдещето не принадлежи на затварянето в самодоволно, свито и заключено изолиране. Няма истинска свобода без Възкресение, без перспектива за вечност.
За Светата Велика Христова Църква извор на възкресна радост през тази година е общото празнуване на Великден от целия християнски свят, както и на 1700-годишнината от Първия Вселенски събор в Никея, на който бе осъдено злословието на Арий, „унижаващо единия от Троицата – Божия Син и Слово, Бог същински“, и бе постановен начинът за определяне датата за празнуване Възкресението на Спасителя.
Съборът в Никея открива нов период в съборната история на Църквата – преходът от поместно към вселенско съборно ниво. Както е добре известно, Първият Вселенски събор въвежда в Символа на вярата „небиблейския“ термин „единосъщен“ с ясна сотириологична препратка, която остава основна характеристика на учението на Църквата. В този смисъл честванията на голямата годишнина не са обръщане назад към миналото, понеже „духът на Никея“ е присъщ за живота на Църквата, единството на Която е свързано с правилното разбиране и разитие на Нейната съборна идентичност. Отбелязването на Първия Вселенски събор в Никея ни напомня за общите християнски архетипи, за важността на борбата срещу изопачаването на нашата непорочна вяра и ни поучава да се обърнем към дълбината и същността на Църковното предание. Тазгодишното общо честване на „Светия ден Пасха Христова“ подчертава актуалността на проблема, чието разрешаване не само изразява уважението на християнството към постановленията на Никейския събор, но и съзнанието, че „в тази святост не бива да има разлика“.
С такива чувства, обгърнати от светлината и радостта на Възкресението и прогласящи обрадващото света „Христос Воскресе“, нека да почетем избрания свят ден на Пасхата Христова с вседушевно изповядване на нашата вяра в Изкупителя, Който потъпка смъртта със смърт и дари на всички човеци и на цялото създание живот, с вярност към всечестните традиции на Великата Църква и с неподправена любов към ближния, за да се прославя и чрез всички нас наднебесното име на Господа на славата.
Фенер, Света Пасха, 2025 г.
† Константинополският
горещ молитствувател за всички вас
към Христа Възкръсналия
1. Св. Григорий Нисийски, За тридневното пребиваване между смъртта и Възкресението на Господа наш Иисус Христос, PG 46, 604.
2. Рим. 8:21.
3. Св. Максим Изповедник, За молитвата „Отче наш“към един христолюбец, PG 90, 880.
4. Йоан. 15:5.
foto: Nicholas Papachristou
Δεν υπάρχουν σχόλια:
Δημοσίευση σχολίου