ОГЛАСИТЕЛНО СЛОВО ЗА НАЧАЛОТО НА СВЕТАТА И ВЕЛИКА ЧЕТИРИДЕСЕТНИЦА (2026)

† В А Р Т О Л О М Е Й

ПО МИЛОСТ БОЖИЯ

АРХИЕПИСКОП НА КОНСТАНТИНОПОЛ – НОВИЯ РИМ 

И ВСЕЛЕНСКИ ПАТРИАРХ 

НА ЦЯЛОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЦЪРКВАТА

ДА Е БЛАГОДАТ И МИР 

ОТ СПАСИТЕЛЯ И ГОСПОД НАШ ИИСУС ХРИСТОС, 

А ОТ НАС – МОЛИТВА, БЛАГОСЛОВЕНИЕ И ОПРОЩЕНИЕ

***

Изпълнени със свято вълнение, и тази година – по Божието благословение – ние навлизаме в Светата и Велика Четиридесетница, в периода на подвижнически борби, във времето за пост и покаяние, смирение и молитва, духовното пробуждане и братолюбие, насочили сърдечния си поглед към животворния Кръст Господен, който разтваря за човешкия род дверите на Рая.

Започналият благословеният период е възможност да осъзнаем отново истината за аскетиката според Христа и нейната неразривна връзка с евхаристийната действителност на Църквата, която във всички свои проявления и измерения сияе със светлината и радостта на Възкресението. Аскетическият дух съвсем не е чужд на християнството, нито е резултат от влиянието на някакви извънцърковни дуалистични идеологии. Аскетиката е другата дума за характеризиране на християнското съществуване, свързваща го с абсолютното доверие в Божественото провидение, с неизчерпаемото духовно веселие на живота, посветен на Христа, със себепреодоляването и себеотдаването, с милосърдната любов и уважението към цялото творение. 

Аскетиката не е въпрос на произволен избор и субективни специфики, а е подчиняване на правилата и всеобщия опит на Църквата. Тя представлява, както е казано, църковен, а не индивидуален факт. Църковният живот е неделим. Покаянието и молитвата, смирението и прошката, постът и делата на милосърдието са взаимосвързани и взаимодопълващи се. В православната традиция аскетиката не е самоцел, неименуемо водеща до надценяване на индивидуалните усилия и подхранваща тенденциите към самооправдания. Великата Четиридесетница е подходящото време за преживяване на Църквата като място и начин за откриване в Нея даровете на Божията благодат винаги като предвкусване на радостта от Възкресението Христово, като крайъгълен камък на нашата вяра и светозарен хоризонт на нашата надежда. Боговдъхновено на Сирна Събота Църквата почита свещената памет на просиялите в подвижничество свети мъже и жени, които са помощници и спътници на верните през дългия път на поста. В арената на духовните борби ние имаме пребъдващи с нас Благославящия ни в Троица Бог, покрова на Пресвета Богородица – нашата Матер, и молитвите на светците и мъчениците на вярата. 

Здравословната християнска аскетика е участие на целия човек – като духовно, душевно и телесно единство, в живота в Христа, без да се подценява материята и тялото и без манихейско присвиване на духовността. Както е писано, християнската аскетика в крайна сметка е „борба не срещу, а за тялото”, в съгласие с казаното в Патерика: „Ние не сме учени да бъдем убийци на тяло, а убийци на страсти“.

Неудачно и погрешно християнската аскетика е определяна от съвременни интелектуалци като отричане от радостта от живота и като ограничаване на човешкото творчество. Нищо не е по-далеч от истината! Аскетиката като освобождаване от притежаването и привързаността към вещите и, преди всичко, като освобождаване от егото, от „търсенето на своето”, от „притежаването сами себе си”, е източник и израз на истинската свобода. Какво по-истинско от излизането от капана на „индивидуалното право“ и от отвореността и любовта към ближния, от вътрешната „добра промяна” и стабилността в прилагането на Божиите заповеди?! Какво е по-творческо от поста, когато той е цялостен начин на живот и израз на аскетичния и благодарствен дух на Църквата, когато той е „общо дело”, а не индивидуално състезание?! Какво може да бъде по-вълнуващо от покаянието, от вътрешната промяна като жизненоважна насока към истината, от преоткриването силата на Божията благодат, от дълбочината на живота в Христа и надеждата за вечен живот?! Впечатляващ е фактът, че когато раннохристиянският характер на Светата и Велика Четиридесетница като период на подготовка за приемането на свето Кръщение е заменен в Божествената Литургия на Възкресението от „етоса на покаянието”, Тя продължи да се преживява като „второ кръщение”. Поради тази причина периодът на поста и покаянието не е мрачен. Нашата химнология говори за „пролетта на поста”, а богословието нарича Великата Четиридесетница „духовна пролет” и „период на радост и светлина”. Всичко това придобива особена актуалност и ценност предвид съвременната антропологична обърканост и новите, с културен произход, отчуждения.

С такива чувства и мисли, като напомняме на всички чада под Господнето владичество на Светата Велика Христова Църква, че в деня на Акатистния химн ще достигнат своя връх тържествата по повод на изпълването на 1400 години от 626 г., когато в израз на благодарност към Пресв. Богородица за спасяването на Константинопол от опасна обсада акатистът е бил изпят „правостоящем“ в свещената Влахернска църква, пожелаваме на всички вас благополучно преминаване през арената на поста, в подвижничество и търпение, с благодарност и славословие. Нека ние, живеещи в любов и осветени в Господа, да извървим пътя към изпълненото с радост Негово славно Възкресение.

Света и Велика Четиридесетница, 2026 г.

† Константинополският

пламенен молитствувател пред Бога за всички вас

___________

photo: Nikos Papachristou